ИСТОРИЯ  И  ХАРАКТЕР
     Въздушният силует, издължените крайници и елегантната походка на тази "перла" на Ориента внушава представата за балерина или танцьорка. Независимо от тези качества на ангорската котка, в последните години тя рядко се среща по фелиноложките изложби, тъй като преди време сред любителите на котки, мястото й беше заето от напористите персийски котки. Независимо от сходстово между породите (само на пръв поглед), турската ангора е една естествена котка.
     Изпаднала в "немилост", ангорската порода котки започва малко по малка да се загубва от погледа на любителите. Тя е на ръба на пълното изчезване, когато най-сетне турското правителство предлага на зоопарка в Анкара специална програма за селекция и възпроизвеждане, като се започне от последната двойка чистопородни животни, които били с изцяло бяло, блестящо покритие. Обявено за държавно съкровище, това котешко семейство било грижливо охранявано. Някои оскъдни сведения сочат, че през 1963 година американец се впечатлява от ангорските котки в зоопарка на Анкара, успява да купи няколко екземпляра на "златна цена" и започва развъждането им в САЩ. Десет години по-късно породата вече е спасена, но старите славни времена така и не се завръщат ...
     Въпреки естетическите си качества, нежността на характера и лесното поддържане на външния вид, ангорската котка остава една забулена в тайнственост порода. Някои изследователи смятат, че тя е пренесена много отдавна по земите на Турция от номадски черкезки племена и е запазила своя естествен вид благодарение на това, че тези райони са били много пусти. Уникалното животно е с нежно сърце и обича да се сгушва като топла яка около врата на стопанинина си. Това е една динамична, палава и закачлива, дори "бъбрива" котка, коята се държи добре с децата и другите животни наоколо. Ангорката е скоклива като катеричка и както горската обитателка обича да се катери. Никак не е зле, ако живеете в апартамент, да й осигурите специално приспособление за катерене.
     Ангората наистина е малко дива, но лесно се приспособява и дори свиква да се разхожда на повод. Познавачите я смятат за много умно създание с претенции: да има около себе си "специален" човек - нежен и внимателен, който постоянно да се грижи за нея. Е, това може би е една мечта в нашето претоварено всекидневие.
     Косменото покритие на турската ангора не пада и не се скубе, което не е без значение. И ако всяка седмица то се изчетква с мека четка, веднага ще възвърне блясъка и прекрасния си "свилен" вид. В периода на смяна на козината, обаче, тази процедура се прави задължително 2 пъти седмично. Ако косменото покритие на Вашата любимка ви изглежда "замърсено" (независимо от тези грижи), знайте, че окраската на тази фина котка съществува и в различни леки нюанси на бялото - кремаво и екрю.

КРАТКО  ОПИСАНИЕ
УШИ: Те за заострени, но широки в основата. Гъсто окосмени и "кичести", характерните уши подчертават триъгълната форма на чаровната муцуна.
ТЯЛО: То е стройно и гъвкаво, с издължена линия и с леко повдигната задница. Ангорската котка се отличава с нежна костна система.
КРАЙНИЦИ: Те са фини и издължени, като предните са по-дълги. Кампактните лапи имат характерни кичурчета козина между пръстите.
ОПАШКА: Тя е плътна и украсена с гъсти косми. Завършваща с остра "метличка" и носена с финес, тя често е завита върху гърба на животното.
ОЧИ: Те имат характерна бадемовидна форма и чудесно оцветяване. Най-често сред екземплярите се срещат бледосини, оранжеви и зелени очи, но не са изключение и други нюанси. Могат да бъдат и различен цвят.
ШИЯ: За разлика от персийските котки, шията на ангорката е тънка. Фина и елегантна, тя е обвита от характерна лека пухена "яка".
КОСМЕНО ПОКРИТИЕ:Коприненият тоалет на ангорската котка е много впечатляващ. По тялото козината се състои от твърде фини и доста по-дълги от останалите косми - те започват от нивата на якичката към бутовете, до под корема.

Цветовите варианти са много, ето пример за отразяване:
TUA w 61 - ангорка бяла със сини очи
TUA w 63 - ангорка бяла с различен цвят очи
TUA d 25 62 - ангорска червена ивичеста таби с оранжеви очи

Произход  и  развитие
     Породата произхожда от областта Ван, където е и едноименното езеро в Югоизточна Турция (близо до иранската граница). Там тази котка се отглеждала от столетия. Според древна турска легенда Аллах решил да компенсира суровия климат на областта Ван, като им изпратил за утешение гальовната котка Ван. Турските котки Ван са се съхранили в изолация в продължение на няколко поколения без да се смесват с други породи. Тяхната еволюция започва през 1955 г., когато две английски туристки - Лаура Лашингтон и Соня Холидей пътешествали из Турция и си закупили котки от тази порода. Когато се върнали в Англия, те започнали сериозна работа по тяхното развъждане и селекция, в резултат на което бил изработен стандарт на породата през 1969 г., който бил утвърден през 1970 г. Първата двойка турски котки Ван попаднала в САЩ през същата година. Днес породата е разпространена в много страни по света.

Екстериор и стандарт
     Котката Ван е средно голяма, като мъжките са значително по-едри от женските. Тялото е дълго и масивно, добре замускулено. Главата е къса, със средно дълга шия. Муцуната е с триъгълна форма и с развито подбрадие. Носът е дълъг и прав, а носната гъба е розово оцветена. Ушите са големи и прави, близко поставени едно спрямо друго, като в основата им има снопчета косми. Очите са големи, със светлокехлибарен, син или различен цвят. Крайниците са средно дълги, с овални лапи и снопчета косми между възглавничките. Козината е дълга и коприненоподобна, без подкосмие. Оцветена е в тебеширенобял до светлокремав цвят (без следи от жълто), с изключение на опашката и на характерните симетрични петна над очите, които са обагрени е кестеняво-червен цвят. Вътрешната част на ушите, както и носната гъба и възглавничките на лапите са оцветени в розово. Допускат се и няколко кестеняво-червеникави петна по горната част на тялото. Челото, бузите и носът са бели. Често кестеняво-червените петна са нееднотонни, но при всички други добри показатели това се допуска.
За недостатъци на породата се смятат кестеняво-червеният цвят на ушите и деформации по опашката.

Цветовите варианти (някои примери):
ТUV d 01 61 - турска Ван червена със сини очи
ТUV е 01 62 - турска Ван кремава с кехлибарени очи
ТUV е 01 63 - турска Ван кремава с различен цвят на очите


Качества и поведение
     Турската котка Ван е много жизнена и игрива. Силно се привързва към някой член от семейството. Отличава се с елегантност, жизненост и интелигентност и най-вече с любовта си към водата (умее да плува и да лови риби). Обича къпането във вана в домашна обстановка. Тя е ласкаво и спокойно животно, което изисква много внимание и грижи. Трябва да се знае, че малките котенца до 6-месечна възраст имат буен темперамент -драскат, хапят и в много случаи проявяват упорство. Постепенно с възрастта те стават послушни, но запазват независимия си характер.

Произход  и  развитие
     Породата е създадена в САЩ през 1963 г. в резултат на естествена мутация от сиамската котка. Всъщност тя представлява сиамска котка с по-дълга космена покривка. Породата е селекционирана от американски специалисти, които през 1940 г. открили в щатите Ню Йорк и Калифорния мутантни форми на сиамските котки и с по-дълга козина и тъй като това качество се предава по наследство, чрез продължителна селекция успели да създадат тази интересна порода. Решили да я нарекат сиамска дългокосместа котка, но привържениците на сиамската котка се възпротивили на това, тъй като името сиамска трябвало да отговаря на всеизвестния й древен външен вид. Ето защо през 1963 г. тя била наречена балинезийска по името на изисканата елегантност на танцьорките туземки от о-в Бали. През същата година тя била призната като самостоятелна порода в САЩ, а през 1970 г. вече добила широко разпространение в почти всички щати. Във Великобритания породата била представена за първи път през 1974 г. Днес породата е разпространена в много страни по света, включително и в Русия.

Екстериор и стандарт
     Балинезийската котка по всичко прилича на сиамската, освен по космената покривка. Тялото е стройно и елегантно, със среден размер, но силно и добре замускулено. Главата е издължена, средно голяма, а муцуната има клиновидна форма. Носът е дълъг и прав, липсва стоп. Очите са средни по големина и с бадемовидна форма, на цвят - санфиреносини. Ушите са големи, широки в основата и заострени на върха. Крайниците са дълги, тънки и елегантни, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са малки и закръглени. Опашката е дълга и тънка, по форма напомня птиче перо, като е заострена към края. Космената покривка е мека и коприноподобна, леко вълниста, блестяща, без подкосмие. Окраската е от сиамски тип - едноцветна - млечнобяла до бледокремава навсякъде - с изключение на ясно контрастиращите тъмни отмети по лапите, муцуната, ушите и опашката, по които не трябва да има бели косми.
     Тъмната лицева маска обхваща цялото лице, включително основата на мустаците, без да се разпростира по останалата част на главата, въпреки че две тъмни линии достигат до ушите. Стандартът допуска шоколадов, лилав и син цвят на отметите, но се срещат и котки с костенурково-червени и ивичести отмети, като ивиците могат да бъдат не само непрекъснати, но и във вид на петна. Тези вариации са били получени при кръстосване с късокосмести котки с петниста окраска, наричани явански.

Цветовите варианти (някои примери):
Космената окраска и отметите са същите, както при персийските котки кълърпойнт.
ВАL n - балинезийска с тъмнокафяви отмети
ВАL а - балинезийска със сини отмети
ВАL b - балинезийска с шоколадови отмети
ВАL с - балинезийска с лилави отмети
ВАL е - балинезийска с кремави отмети
ВАL f - балинезийска с костенуркови отмети
ВАL п 21 - балинезийска с тъмнокафяви ивичести отмети
ВАL а 21 - балинезийска със сини ивичести отмети
ВАL b 21 - балинезийска таби с шоколадови отмети
ВАL е 21 - балинезийска таби с кремави отмети


Качества и поведение
     Балинезийската котка притежава много характерни черти на котките от сиамска порода, с които е в тясна генетическа връзка. Тя обича да се катери, да издава пронизителни звукови сигнализации, като призивите й обикновено са е по-нисък тон. Лесно се привързва към членовете на семейството, но понякога проявява самостоятелност и капризност подобно на сиамските котки. Женските и мъжките са много добри родители. Към малките си проявяват голяма грижовност и игривост. Известни са като отлични ловци на мишки и плъхове.

Произход  и  развитие
     Породата произхожда от спонтанно появили се дългокосмести екземпляри от поколенията на абисинските котки. През периода 1950-1960 г. в потомството на абисинките, получени от американски и канадски любители, били открити много тъмно оцветени дългокосмести котета. Според специалистите това се дължи на съхранен от поколенията рецесивен ген, отговорен за дължината на козината. Чрез сериозна селекционна работа в САЩ и Канада била създадена новата порода, чийто стандарт бил изработен през 1967 г. в САЩ и утвърден през 1982 г. Оттогава Полудългокосместите "абисинки" добили голяма популярност в много страни по света.

Екстериор и стандарт
     Тялото е със средна големина (но по-едро, отколкото на абисинската котка). Главата е средно голяма с клинообразна форма, закръглен череп, с добре развити челюсти и рязко очертано подбрадие. Ушите са големи, обрасли с косъмчета. Очите са с бадемовидна форма, големи, блестящи и изразителни, със зелен или кехлибарен цвят. Има сравнително дълги крайници и дълга опашка. Козината е мека, пухеста, гъста, със средно дълъг косъм. На шията има типична косместа яка, а на долната част на тялото - характерни черни "чорапки". На плещите козината е малко по-къса, на гърба е по-дълга, а на корема е най-дълга. Типичен признак на котките от тази порода е окраската на козината и на отделните косми. Характерът на окраската на козината е тикинг, като цветовите вариации са същите, както при абисинските котки. Срещат се медночервени с шоколаден оттенък, бежови с тъмнокремав оттенък, с естествена окраска (червеникава муцуна, черни или тъмнокафяви възглавнички на лапите и кожната покривка между пръстите).

Цветовите варианти (някои примери):
SОМ n - сомалийска с дива окраска
SОМ о - сомалийска с червена окраска
SОМ а - сомалийска със синя окраска
SОМ р - сомалийска с цвят на сърна
SОМ ns - сомалийска сребристо-черна
SОМ os - сомалийска сребристо-червена
SОМ аs - сомалийска сребристо-синя
SОМ ре - сомалийска сребристо-сърнева
SОМ х - сомалийска с непризнати цветове


Качества и поведение
     Сомалийската котка е много нежна, дружелюбна и миловидна. Има спокоен нрав. Бързо се привързва към членовете на семейството. Има игрив и весел характер, но често обича да пуска в действие ноктите си. Характерно за котките от тази порода е, че игривостта е изразена не само в ранната възраст, но и в преклонна възраст (дори до 10-годишна възраст). Отлично съжителства с други домашни любимци - кучета, зайци, папагали и котки от други породи. Отличава се с повишен апетит, поради което храненето трябва да се регулира, за да не затлъстява.

Произход  и  развитие
     Породата е наречена в чест на древните келтски племена, населяващи британския остров Уелс - кимерийците, а освен това Суmric на англ. означава уелски. Както менската безопашата котка, кимрик е създадена по естествен път и е известна още отпреди няколко столетия. Дългата космена покривка от тази порода се е появила в резултат на мутация от менкса. Според някои изследователи през XVI в. чрез търговски кораби от Далечния изток били докарани азиатски безопашати котки на остров Мен в Ирландско море. На острова котките се кръстосвали и размножавали в продължение на векове, като се раждали не само късокосмести, но и дългокосмести котки. Благодарение усилията на канадеца Блей Райд Уелш и американеца Леели Фолдсейк, които се заели със селекционирането на дългокосместата безопашата котка, в Канадската асоциация на любителите на котки през 1976 г. бил създаден стандарт на породата кимрик, който бил необходим за участие във фелиноложки изложби. По-късно била създадена и международна обединена асоциация на кимрик, която много допринесла за разпространението на тази порода из различните части на света. През май 1989 г. породата получила шампионски статус от СFА, а една година по-късно вече пет асоциации признали породата и оттогава тази порода заема достойно място във фелиноложките изложби във всички щати на САЩ.

Екстериор и стандарт
     Породата кимрик може да се нарече без преувеличение полудългокосмест вариант на менската безопашата котка. Не вземайки предвид дължината на Космената покривка, стандартът на кимрик съответства на стандарта на менската безоиашата котка. Тялото е тежко и набито. Гърдите са широки и силни, с добре развита мускулатура. Задните крайници са по-дълги от предните, което се изразява в приповдигане на задницата и в своеобразния начин на бяг - на скокове както заека. Главата може да се сравни с обърната круша, защото муцуната е кръгла и малко издута. При котараците обикновено има по-изразени бузи. Очите са големи, с овална форма, с леко скосяване към носа. Обагрени са в съответствие с основната окраска на козината. Кимрикът има своеобразна космена покривка, която продължава от плещите до кръста и включва "бричове" на върха на задните крайници, долната част на корема и около шията, където космите са по-дълги от останалите части на тялото. На муцуната и на лапите козината е по-къса. На ушите има снопчета от косъмчета. При кимрика (както и при менкса) опашката е няколко типа:
1.Тип rumру - няма опашни прешлени и е налице пълна липса на опашка, като има вдлъбнатина на мястото на липсващата опашка, която се констатира с поставяне на палеца;
2.Тип rumpy-riser - с малко опашни прешлени, които обикновено са свързани неподвижно - представлява къс изправен израстък;
3.Тип stumpy - остатъчна къса опашка с деформации (удебеления);
4.Тип longy - опашката се доближава до нормалната дължина, но е видимо по-къса.
На фелиноложки изложби до класиране се допускат само първите три типа опашки. Стандартът на породата признава всички типове окраска, освен шоколадовата, бледолилавата и окраската с отмети.

Качества и поведение
     Котките от тази порода имат известни трудности при размножаването. За да се получат безопашати котки, е необходимо правилно комбиниране на родителите, като се знае тяхното точно родословие. Опитите да се въведе съвършено късо и набито тяло, съответстващо на стандарта на породата, често завършва с раждането на котета с отклонения в анатомията на гръбначния стълб и на правото черво. Котките от тази порода са игриви, добронамерени и никога не проявяват агресия. Изискват голямо внимание и ласкаво отношение. Много добре съжителстват с членовете на семейството и особено с децата. Някои екземпляри от породата проявяват поразителна памет. Кимрикът е не само интелигентна и ласкава домашна котка, но и забележителен експонат, интересен за наблюдение.

Произход  и  развитие
     Японският бобтейл е древна порода, известна в Япония още от X в. Изображения на котки с къса опашка може да се срещнат на миниатюри от средновековните японски майстори. През 1940 г. три японски бобтейла, а по-късно още мъжки и женски екземпляри от породата били транспортирани в САЩ, където започнала сериозна селекционна работа по тази уникална порода. През 1970 г. бил създаден стандартът на породата, който бил приет от японската и американската асоциация, а по-късно и от европейските, въпреки че на стария континент породата се среща по-рядко.
Интересно е, че неотдавна на Курилските острови и Сахалин в Русия били открити в полудиво състояние късоопашати котки, удивително приличащи на японските бобтейли. Някои от тях били хванати от руски фелинолози и понастоящем успешно се развъждат в Москва. Тези котки, наречени Курилски бобтейл са стандартиризирани от WCF и са признати и от другите международни организации.

Екстериор и стандарт
     Тялото на Японския бобтейл е средно голямо, добре замускулено и хармонично поставено. Главата с с почти правилна триъгълна форма. Има високо разположени скули, а бузите са развити и закръглени. Носът е сравнително дълъг, със сплеснат край. Ушите са високо и широко поставени, големи, стоящи под ъгъл към главата, което създава впечатление, че те са леко наклонени напред. Очите са големи, с овална форма, косо поставени. Техният цвят трябва да хармонира на окраската на козината. Същото се отнася и за цвета на носната гъба и възглавничките на лапите. Крайниците са дълги, стройни, задните са по-високи от предните, поради което задницата е приповдигната. Лапите са неголеми, с овална форма. Опашката е необичайно къса и е типичен признак на породата. В спокойно състояние бобтейлът държи опашката високо повдигната, при което нейната дължина е от 6 до 9 см (при измерване в изтегнато положение нейната максимална дължина може да достигне 10-12 см). Опашката може да бъде както права, така и завита нагоре. Космената покривка на опашката е дълга и груба, с космено кичурче накрая, неприлягаща, растяща във всички направления. Козината на тялото е мека, коприноподобна, без забележимо подкосмие. Има два типа - късокосмести и полудългокосмести. Стандартът на породата допуска всякакъв тип окраска (освен сиамски и абисински), като се предпочита трицветното обагряне.
     За недостатъци на породата се смятат сплесната или кръгла глава. отсъствие на прешлени в опашката, липса на космено кичурче на опашката, дълга опашка и прилягащи косми по нея, нестандартно телосложение и др.

JBT n - черна
JBT d - червена
Качества и поведение
     Котките от тази порода са дружелюбни, ласкави и лесно се привързват към членовете на семейството, но понякога могат да проявяват твърд характер. Според народното поверие в Япония, счита се, че повдигането на едната от предните лапи е добро предзнаменование, а раждането на коте с петниста окраска носи щастие.