Избор и грижи за персийската котка

Преди няколко години много от нас не бяха и чували , че съществува такава порода. Защо персийските котки толкова бързо превзеха сърцата ни? С персийски котки можеха да се гордеят само дипломати или хора с добро материално положение, имащи възможност да пътуват до САЩ и някои европейски страни.

Популярността на тези “плюшени” любимци до голяма степен се дължи на дългата гъста копринена козина (разбира се, само ако тя се поддържа в добро състояние!), благодарение на която те имат толкова екстравагантен вид.
Други характерни черти, с които се отличават персийските котки са голямата им кръгла глава, “поставена” на къс и дебел врат, добре изразено “жабо” от гъста дълга и пухеста козина. Очите на персийките са големи и кръгли, като често са сълзящи (това няма нищо общо със сълзенето, което е причинено от някои заболявания на очите като конюнктивит и др.). Нослето на тези домашни любимци е късо, с изразен стоп (преходът от челото към муцунката на котката). Ушите на котката са малки, широко поставени, със заоблени крайчета, като от тях излизат дълги кичурчета косми.
Крайниците на персийската котка са къси и широки. Костната система на това животно е масивна. Опашката му е много пухкава, сравнително къса и със заоблен край (заострената или опашка с възли се счита за дефект).
Без преувеличение може да се каже, че персийката е “най-одомашнената” котка. Ласкавият и спокоен характер я прави желана от хора във всяка възраст. Тя е един от най-подходящите домашни любимци, които могат да се гледат без проблем в нашите неголеми градски жилища. Тъй като няма нужда от големи пространства за игри или разходки.
Но не си помисляйте да купите персийско коте, само за да имате такова, или защото съседът ви Иванов има и чуждото животинче много ви е харесало! Преди това трябва добре да помислите, дали ще можете да отделяте ежедневно сутрин и вечер поне по 5 минути за грижи. Очитe трябва редовно да се попиват и почистват, а коприненото космено покритие трябва да решите с метално гребенче. Това е от голямо значение за доброто здраве и красивия външен вид на тези животни. Също не трябва да пренебрегвате и разговорите и игрите с бъдещия ваш красавец.
Ако желаете да сте притежател на такова чаровно същество, което наистина може да се оприличи на плюшена играчка (но не забравяйте, че е жива), тогава първо помислете за цветовата вариация, която бихте желали да отглеждате. При тази порода, както и при другите, съществува богато разнообразие от едноцветни (бели, черни, сини, кремави, червени, костенуркови) и двуцветни (биколори), с различни комбинации от цветове. Костенурковите котки са от женски пол, а ако се роди мъжко коте, то е импотентно.
Остава да помислите какъв пол да е вашето коте - мъжко или женско? Въпреки, че според мен това не е от голямо значение, ако сте решили да вземете персийското коте само като домашен любимец, а не за развъждане.
Моето наблюдение показва, че мъжките персийски котки са по-гальовни и изискват повечко внимание, докато женските индивиди са по-своенравни и търсят контакт само, когато им се прииска да отдадете цялото си внимание на тях. Разбира се, всяко правило си има и изключения!
От къде да си купим персийско коте? Вече съществуват много магазини и борси за животни, от където всеки може да закупи какви ли не животинчета, но всички известни фелинолози, като Грейс Макхетти, не препоръчват да се взима коте от такова място, поради големия риск от вирусни заболявания и невъзможността да се видят родителите. В повечето случаи се попада на недотам “чистопородно персийче”, а някаква кръстоска. Трябва да подберем животинчето от дом (развъдник), където доброто хранене, отношение и внимание са правило, а и за всеки добър селекционер не е без значение при кого ще отиде, как ще се гледа и при какви условия ще живее неговото коте?!
Трябва да изисквате да се видят родителите и техните документи (родословие и медицински паспорт, за да се убедите, че са имунизирани с всички нужни ваксини), което до голяма степен дава някаква гаранция, че потомството е здраво.
А сега ще се спра на някои по-важни правила (според мен), които всеки човек, решил да гледа персийско коте, трябва да знае. Всички сме наясно, че котките са едни от най-чистоплътните животни и се грижат сами за хигиената си, като с голямо старание почистват с лапичките си муцуната, ушите и очите, както и цялото си тяло. С тези хигиенни “процедури” животното се занимава постоянно и приучава децата си от най-ранната им възраст. При дългокосместите породи котки стопаните трябва да помагат при грижите, полагани за косменото покритие. Ближейки се, котката поглъща падналите косъмчета, които не са малко, след което натрупвайки се в червата или стомаха, могат да се получават много сложни медицински проблеми. Персийска котка, която редовно решите и храните със специализирана храна, не само ще изглежда добре, но и се чувства отлично.
Ето някои от най-нужните принадлежности, с които трябва да се снабдите! Метален гребен с редки зъбци,четка за зъби, която ще използвате за ресане на козинката около очите, ушите и муцунката. Някога може да ви се наложи да ползвате и ножичка, за да отстраните някой силно сплъстен кичур, с който не можете да се справите по никакъв друг начин. От полза ще ви е и металното “гребло”, с което ще придавате пухкавия вид на котето при случаи, когато искате то да е “неповторимо” и на изложба. Към решенето персийското коте трябва да се приучи от най-ранна възраст - при тази процедура се започва с редкия гребен по посока на косъма. След това с по-редкия гребен повтаряте движенията. “Гроумингът” завършва с “греблото”, като решите от основата на косъма нагоре, с леко завъртане на ръката в посока на растежа му. “Греблото” може да се използва само в специални случаи, тъй като прекалената му употреба сваля пуха (подкосъма) и след време вместо очаквания положителен ефект, “персиецът” става доста неугледен и проскубан.
Както вече споменах, не трябва да пренебрегвате и очите. Възмножно най-често те трябва да се попиват и мият с борова вода или преварена вода, като за всяко око вземате чисто парче марля или салфетка. Това се прави с движения от външният ръб на окото към нослето. Ако не почиствате очите редовно, при по-светлите окраски (особено при белия цвят), под очите се получават жълто-кафяви петна, които много трудно се отстраняват, ако веднъж са се появили - за да премахнете оцветяването може да са нужни седмици, дори и месец. След почистването и попипването на очите можете да капнете по една капка “Визин” или "Тобрекс" (има ги във всички хуманни аптеки) във всяко око.
След всяко хранене (особено при по-младите котета) обръщайте внимание на котешкото “жабо”. Ако има нужда веднага го почистете с влажна кърпа и след това разрешете с гребен. Също трябва да следите чистотата на косменото покритие около опашката и гениталиите след всяко посещение на котешката тоалетна. Ако е нужно, дори можете да намалите дължината на космите на местата, където “персийчето” се цапа най-много.
Къпането на персийчето е желателно на 2-3 седмици, а при изложбената подготовка и по-често, като най-добре е да се употребяват специални котешки шампоани с омекотители или антибактериални (могат да се намерят по специализираните зоомагазини), а в краен случай добра работа ще свършат и бебешките шампоани. За процедурата на самото къпане съвети няма - подхожда се индивидуално към всяко коте, внимавайте да не влезе вода в ушите. Следва подсушаване с мека хавлия, а сушенето със сешоар е задължително (към това малките персийски котки привикват бързо) . След всяко къпане се прави цялата процедура“ресане”, след като изсъхне добре котето.
Сега, като сме приключили с “разкрасяването” на плюшения приятел, можем да го вземем на ръце, за да се възхищаваме на очарователната му външност.

 

Превод: В. Георгиева


Сайтове развъдници
Развъдник за котки Persy de Gal

Развъдник за котки Fantasy Avalon

Развъдник за котки Shalun Khan