Генетика, наследственост и селекция на котките

Генетиката е наука за наследствеността и изменчивостта на живите организми. Основоположник на тази наука е чешкият природоизпитател Грегори Мендел (1822-1884). Работещ в Старобърненския манастир в гр. Бърно, той доказал, че наследствеността има материална основа, т. е. всяко качество и признак на бъдещото живо същество се залага още в зародиша, образуван от сливането на яйцеклетката и сперматозоида.
Комплексът от наследствени признаци и дарби, получени в новия организъм от неговите родители, бил наречен генотип, а комплексът от неговите външни признаци - фенотип. Още Мендел стигнал до извода, че два еднакви фенотииа не са обезателно и с еднакъв генотип, но единият от тях или дори двата могат да бъдат носители на всички наследствени признаци, качества и характеристики, които могат да се проявят в следващите поколения.
Генът е непосредственият носител на наследствени качества. От биохимична гледна точка генът, намиращ се в хромозомите (елементи на клетъчното ядро) представлява част от молекулата на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) и кодира един от предаващите се по наследство признаци. Гените определят всички наследствени свойства на котката. Във всяка хромозома те са хиляди и са разположени в строго определени участъци, наречени локуси. Съществуват гени, отговорни не само за окраската и за цветния рисунък на космената покривка, но и за темперамента, формата и цвета на очите, типа на телосложението, структурата на косъма, размножението и всички останали признаци. По време на клетъчното деление гените се репродуцират с голяма точност. Но понякога, много рядко, точността на репродуцирания ген се нарушава или той се премества в друг локус на хромозомата. Такъв ген се нарича мутантен, а неговият носител - мутант. Локусът и генът се обозначават с една и съща буква. Всеки животински вид има точно определен брой хромозоми - при котката те са 38 броя и образуват 18 идентични автосоматични (телесни) двойки и една двойка полови хромозоми (геноси). Именно тази двойка определя пола (мъжки или женски) на бъдещия организъм. Половите хромозоми на мъжката и женската котка се различават помежду си: женската има еднакви полови хромозоми - XX, а мъжката - ХУ. Тъй като Х-хромозомата е носител на женски полови белези, а У-хромозомата - на мъжките полови белези, то е ясно, че женската котка не може да бъде носител на мъжки полови белези, а това може да бъде само мъжкият индивид. Така че при оплождането, ако мъжкарят отдаде примерно 5 Х-хромозоми и само 2 Y-хромозоми, следва, че Х-хромозомите на мъжкия с Х-хромозомите на женската ще дадат ХХ-хромозоми и ще се родят 5 женски, а двете У-хромозоми на мъжкия с Х-хромозомите на женската ще дадат 2 ХУ-хромозоми, т. е. ще се родят още 2 мъжки котета. Всъщност полът зависи от чистата случайност, доколкото половината сперматозоиди съдържат Х-хромозома, а другата половина У-хромозома и всичко зависи от това, коя от тези хромозоми ще оплоди яйцеклетката.
При узряването на половите клетки настъпва тяхното редуцирано деление, наречено мейоза, при което количеството на хромозомите в половите клетки се намалява наполовина, докато при оплождането (сливането на яйцеклетките със сперматозоидите) в новия зародиш (зиготата) броят на хромозомите се удвоява. По този начин в зиготата се наблюдава обичайното количество хромозоми - половината произлизащи от бащата, а другата половина - от майката.
При диплоидните организми, към които се отнася и котката, отделните гени са представени от двойка признаци (алели), разпределени на чифт хромозоми. Сходствата на признаците (алелите) на двете двойки се наричат хомозиготни и се обозначават с АА, аа. Ако признаците са различни - те се наричат хетерозиготни и се обозначават с Аа. По своето основно действие генът може да бъде доминантен (проявен) или рецесивен (непроявен, спящ).
Генерацията на родителите се обозначава с буквата Р (от лат. буква Рагаntes - родители). Потомството, получено по пътя на кръстосване на индивидите от родителската генерация, се обозначава като синовно поколение с F (от лат. дума Filius - син). Чифтосването на индивидите от първото поколение (F1) помежду си дава генерация F2 и т.н.
Мендел установил закономерности: за доминирането - в първото поколение (F1) се появяват доминантните признаци на един от родителите, а на другия остават рецесивните (непроявените); за разпадането - във второто поколение (F2) се появяват признаци и на двата родителя в съотношение 3:1 или 1:2:1; за чистотата на гаметите - признаците на родителите не се променят в хибридните потомства, независимо от комбинациите, в които участват. По-късно американският генетик Томас Морган (1866-1945) допълнил откритите от Мендел закономерности. Според него законите влизат в сила тогава, когато всяка двойка признаци се съдържа в своята хромозома. Такава зависимост дава възможност за голям брой комбинации у потомството.
При котките от генетична гледна точка особено важни са следните признаци: тип, размер (дължина), ръст, окраска на космената покривка. Всички тези качества са обусловени от гени, чието взаимодействие произхожда от закона на Мендел.
Гените, от които зависи окраската на козината, са разположени на 8 локуса на двойката автосоматични (телесни) хромозоми. Изключение прави генът за черен цвят, който е свързан с една от половите хромозоми. Този механизъм може да се обясни със следния пример: черна по фенотип котка би могла да получи по наследство от всеки от родителите (Р) по един ген на черния цвят на козината и затова, естествено, тя ще бъде черна. При това, ако двата гена са еднакви, тя ще бъде генетично хомозиготна. Но черната по фенотип котка може да получи от единия от родителите гена на черния цвят, а от другия родител - алела на светлосиния цвят. Доколкото тя самата е черна, у нея в генотипа има два нееднакви алела и генетично ще бъде хетерозиготна. Тя е черна, защото алелът на черния цвят при нея доминира. Черната и светлосинята окраска се определя от един и същи ген, който може да се прояви в т. нар. разредено състояние в спящ вид или в чист вид. Доминиращите гени се обозначават с главни букви (напр. за гена на черния цвят с В), а рецесивните гени (недоминиращи, спящи, непроявени) се обозначават с малки букви (ген на светлосиния цвят с b). Ако се кръстосат две черни хомозиготни котки помежду си (ВВхВВ), то потомството им ще има само черна окраска. Същото ще стане и при чифтосване на две светлосини хомозиготни котки (bbхbb) - всички родени котетата ще бъдат светлосини. Малко по-другояче ще бъде, ако се кръстоса черен хомозиготен котарак (ВВ) със светлосиня хомозиготна котка (bb). В този случай от четирите възможни комбинации ще се получат само хетерозиготни котета (Вb) и понеже всичките в генотипа си имат алела В (който е доминантен), то цялото поколение котета ще са с черен цвят на космената покривка. Но алелът на светлосиния цвят у всички фенотипове ще бъде непроявен, но във всички случаи ще се съхранява в генотипа. Ако се кръстосат помежду си два представителя от това черно поколение (обозначено като първо синовно поколение F1), потомците на следващото поколение F2 ще се отличават: сред тях ще има две хомозиготни по генотип котета и две хетерозиготни котета в съотношение 1:2:1; а по цвят, т. е. по фенотип, съотношението на черния цвят към светлосиния цвят ще бъде 3:1. От това следва, че рецесивните гени могат да се проявят във фенотипа само тогава, когато при кръстосване тези два гена се срещат у единия индивид.

Таблица на очакваните котета при основните цветове:

 


  Котарак             Котка

Цвят на котенцата

мъжки

женски

1 - черен

1 - черна

1, 3

1, 3

 

3 - синя

1, 3

1, 3

 

4 - червена

4, 5

11, 13

 

5 - кремава

4, 5

11, 13

 

11 - костенуркова

1, 3, 4 , 5

1, 3, 11, 13

 

13 - синьо-кремава

1, 3 , 4 , 5

1, 3, 11, 13

3 - син

1 - черна

1, 3

1, 3

 

3 - синя

3

3

 

4 - червeна

4, 5

11, 13

 

5 - кремава

5

13

 

11 - костенуркова

1, 3, 4, 5

1, 3, 11, 13

 

13 - синьо-кремава

3, 5

3, 13

4 - червен

1 - черна

1, 3

11, 13

 

3 - синя

1, 3

11, 13

 

4 - червена

4, 5

4, 5

 

5 - кремава

4, 5

4, 5

 

11 - костенуркова

1, 3, 4 ,5

4, 5, 11, 13

 

13 - синьо-кремава

1, 3, 4, 5

4, 5 , 11, 13

5 - кремав

1 - черна

1, 3

11, 13

 

3 - синя

3

13

 

4 - червена

4, 5

4, 5

 

5 - кремава

5

5

 

11 - костенуркова

1, 3, 4 , 5

4, 5, 11, 13

 

13 - синьо-кремава

3, 5

5, 13

 

Според генетичните закономерности при котките се унаследяват следните признаци:


Тип на телосложението. Съществуват два основни типа: 1. с масивно тяло и кръгла глава (типични представители са персийските и екзотичните котки); 2. по-тьнкокостна, гъвкава и изящна котка с клиновидна глава (типични представители са сиамската, ангорската, балийската и ориенталската котка). Всички останали котки заемат междинно положение по отношение на тези два типа. Някои от тях се отнасят към "естествени породи" (типичен представител - норвежката горска котка), произхождащи от различни географски райони, а други са възникнали в резултат на целенасочена дейност на селекционери за създаване на нова порода по пътя на кръстосване на представители на различни типове, чиито черти са желали да се предадат на потомството. Понякога новият тип възниква в резултат на естествена мутация, както например в случая с породата манкс, у която опашката изобщо липсва или остава с 1-2 опашни прешлена; с японския бобтейл, при който има своеобразен прегънат връх на опашката; е шотландската клепоуха котка, която се е появила като естествена мутация; с котки, у които има допълнителни пръсти (полидактилия).
С изключение на шотландската клепоуха котка, всички останали мутантни породи са се появили толкова отдавна, че вече е забравено, но отново възникналите признаци били закрепени в определена географска местност (както случая с размножаването на манкса на о. Мен), където инбридингът усилвал изразеността на проявения признак. Установено е, че липсата на опашка у манкса се определя от рецесивен ген, а подгънатото напред ухо на шотландската клепоуха котка - от доминантен ген. Полидактилията (над нормалния брой пръсти) също се определя от доминантен ген.
Окраска на космената покривка. Окраската и рисунъкът на козината са наследствено обусловени. Те са възникнали при свободно кръстосване, както ако котките бяха предоставени сами на себе си: едни цветове доминират, а други, определящи се от рецесивни гени, не се проявяват, докато не се намеси инбридингът, свързан с географската изолация. Вероятно това се е случило с породите корат и със сиамската котка. В днешно време, когато генетиката и селекцията са на високо научно равнище, могат да се получат всички възможни цветове и оттенъци с различни типове на рисунъка, а също определен или смесен тип на космената покривка. Затова да се установи породата по козината, става все по-трудно. Черната пигментация на космената покривка се определя от веществото меланин. Той се съдържа в козината на всяка окраска и различно се модифицира в зависимост от влиянието на други гени. При котките меланинът се проявява в два варианта - тъмен и светъл.
Цвят на очите. Смята се, че у повечето котки, живеещи при умерени климатични условия, очите имат цвят на лешник, което е добра маскировка при дебнене на дивеч в гората. На това основание може да се предположи, че котките с червена и кремава окраска на козината и с кехлибарен цвят на очите произлизат от пустинните местности, където тяхната окраска на козината е маскировъчна и е спомогнала, за да преживеят. На фелиноложките изложби обаче могат да се срещнат още по-причудливи съчетания на цветове, получени чрез продължителна селекция. Това е станало възможно благодарение на големите постижения на генетиката.
Темперамент. Гените, определящи темперамента, варират в зависимост от породата. При кръстосване на представители на различни породи в потомството преобладават промеждутъчни свойства. Така например при кръстосване на сиамски котки с дългокосмести се получават дългокосмести котки със сиамска окраска, които са по-слабо агресивни, отколкото родителите им, не са така гласовити и имат по-слабо изразени разрушителни наклонности. Интересно е, че темпераментът, наред с всички останали признаци, също може да бъде обект на селекция.
Форма на главата. В последните години силно се измени външността на някои породи. Така например сиамската котка в края на XIX в., съдейки по фотографиите на котки от този период, била с късо тяло и закръглена муцуна. В резултат на селекционна работа днес сиамската котка е с издължено тяло и триъгълна глава, с извънредно дълъг език за обслужване на много късата козина. При стария тип персийска котка дългите нос и език постепенно се превърнали в къса муцуна и нос и скъсен език - много по-ефективно приспособление за чистене и миене. Във всеки случай тези изменения се диктували преди всичко от модата, като невинаги били полезни за самата котка. Така от създадените нови разновидности на персийската котка - екстремален тип, носът вече е толкова къс, че у котките с крайно изразени особености възникват проблеми с дишането, запушване на слъзния канал и дори трудности в храненето.
Фиксация на признаците. За да се закрепи желан признак, трябва да се вземе женска, притежаваща един или няколко признака, които са желателни, и да се кръстоса с мъжкар, имащ същите признаци, а също и други белези, които са желателни за въвеждане в новата порода. От родените в резултат на кръстосването котета се отстраняват тези, у които желаните черти не са изразени, а останалите се кръстосват с друг котарак или друга котка с желаните признаци, или с техните родители. От родените отново се избират тези котета, у които са се проявили исканите признаци, а останалите отново се отделят. Когато представителите на следващото поколение достатъчно пораснат, отново се провежда кръстосване помежду им или с родоначалниците на линията. Така постепенно възниква нова порода, носеща желаните признаци и качества.
Като се отделят едни котета и се оставят други, се закрепват желаните черти, които се проявяват у всички следващи поколения. Трябва да се има предвид, че инбридингът (близкородственото кръстосване) може да провали цялата продължително проведена селекционна работа при неправилното му използване (т. е. да се прояви т. нар. инбредна депресия). В тази връзка винаги е по-добре да се въведат едновременно две или повече линии, които да се кръстосват помежду си. Може да се използват също и племенни котки от друг развъдчик, работещ по същата селекционна програма. Разбира се, на думи всичко изглежда много по-просто, отколкото в самата племенна работа.
Доминантност. При разглеждане на съотношението на доминантност и рецесивност могат да възникнат следните проблеми. Ако у женската и у мъжкаря има доминантен признак, цялото потомство (понякога голяма негова част) също ще го притежава. Ако у котката и у котарака се проявява рецесивен признак, то него ще го получи и тяхното поколение. Ако котаракът с изразен рецесивен признак се кръстоса с котка, у която има доминантен признак, и всички родени котета го наследяват от майката, това значи, че преди всичко носи хомозиготна доминантност. Но, ако в потомството у половината котета се проявява доминантен признак, а в другата половина - рецесивен, това означава, че котката с доминантен признак носи рецесивен ген. Това е важно да се знае за бъдещи кръстосвания. Селекционерът може да реши как да пристъпи към създаване на определена линия вътре в породата; създаване на нова порода; нова разновидност на окраската или нов тип космена покривка; нова окраска на козината и нов цвят на очите. За всичко това е необходимо създаване на много поколения котки и огромни усилия от страна на селекционера. За пример може да се даде дългокосместата порода кълър-пойнт, за чието създаване от персийската котка са били необходими над 10 години.
В действителност процесът на създаване и формиране на нова порода е много по-сложен и продължителен. Желаещите да се занимават с това трябва да са добре запознати със специализираната литература по генетика, селекция и племенно развъждане.

 

"Енциклопедия за котката"

 


Сайтове развъдници
Развъдник за котки Persy de Gal

Развъдник за котки Fantasy Avalon

Развъдник за котки Shalun Khan