Хигиена и козметика на котката

Това, че котката е едно от най-често срещаните декоративни животни в дома на човека, се обяснява с факта, че за разлика от другите домашни възпитаници почти не изпуска миризма, притежава природна чистоплътност и вроден инстинкт за чистота. Котката е единственото домашно животно, което заравя изпражненията си. Нещо повече - изпитва "чувство за срам", граничещо с ужас, ако бъде наблюдавана в този момент.
Тя лесно се приучава на известен порядък и хигиенни навици у дома, разбира се, не без целенасочените действия на стопанина. Котката много бързо "схваща" какво й е разрешено и какво не е желателно да прави. Нейната готовност за приспособяване към домашната обстановка е добра предпоставка още в ранна възраст хигиенните и поведенческите й прояви да бъдат насочени в желана посока. За да бъде обаче винаги в добра кондиция и да доставя естетическа наслада за околните, необходимо е за нея да се отделят специални грижи.

 

Грижи за хигиена на тялото

Котката, която споделя с човека жилището му, се нуждае от известни грижи за хигиената на тялото й, особено ако често излиза навън. Чистотата е важен фактор за нея и затова тя ежедневно полага големи грижи за своята космена покривка, използвайки за тази цел езика си. Нейният ежедневен тоалет започва от облизването на предните лапички, след което "измива" главата и лицето си и накрая цялото си тяло, като стига и до най-интимните си части, помагайки си с езика и изкривявайки тялото си в най-чудновати пози. През това време котката не бива да бъде смущавана, защото миенето за нея е важен ритуал. Тази хигиенна процедура с езика обаче не се използва само за миене, а и за разхлаждане на тялото, когато е горещо, тъй като тя няма потни жлези.
Независимо от тази природна чистоплътност на домашния любимец, неговият естетичен външен вид и красота са много важни за хигиената в дома, както и за опазване здравето на котката и на живеещите с нея хора. За тази цел е необходимо редовно да се оглежда повърхността на тялото й, като се обръща внимание на кожни изменения, които може да се дължат на външни паразити, екземи, алергизиране, наранявания и др., и незабавно да се вземат мерки за премахването им. При необходимост от специализирана намеса трябва да се потърсят услугите на ветеринарен лекар.

 

Къпане на котката

Къпането е хигиенна мярка, която спада към периодичните грижи за тялото и козината на котката. За първи път подрастващото коте трябва да се изкъпе след навършване на 1,5-месечна възраст. След това тази процедура се извършва един път месечно. По-честото къпане е вредно за котката, тъй като отмива от козината й мазнината, произвеждана от кожните мастни жлези, и вследствие на това косъмът става сух и трошлив, а космената покривка - пропусклива за водата. Освен това при честото къпане се отнемат витамините и минералните вещества, които се съдържат в козината и които котката чрез близането си набавя. Това не се отнася за дългокосместите котки (персийките), поради дължината на козината, те не могат добре да я облизват и трябва да се къпят по-често - 2-3 пъти месечно.
Обикновено къпането се извършва в голям устойчив съд (вана, леген, корито и др.). На дъното на съда се поставя гумена назъбена изтривалка или в краен случай - плътно здраво парче плат, за да не се хлъзгат лапите на животното. Водата трябва да е с температура в границите на 30-35°С, като водната повърхност не бива да надхвърля средата на корема на котката, за да се запази чувството за сигурност у животното. За къпането се използват специални шампоани за котки или безвреден мек сапун (за бръснене, катранен, серен и др.). При изложбените екземпляри се използват по-качествени шампоани от реномирани производители, съобразени с породата, цвета и типа козина на котката. Най-напред се поливат с канче и се измиват тялото и крайниците, а накрая - главата, като се внимава да не влезе вода или сапунена пяна в очите и ушите. За изплакване е най-добре да се използва ръчен душ до окончателното премахване на пяната. При необходимост процедурата може да се повтори. Следва грижливо избърсване със затоплена хавлиена кърпа и добре подсушаване със сешоар. След това котката се оставя в затоплено помещение до окончателното изсъхване на козината й, тъй като съществува опасност от простуда. Процедурата завършва при полудългокосместите и дългокосместите породи котки със сресване с подходящи аксесоари. Хигиената на жилището изисква лапите и областта около ануса по-често да бъдат почиствани с влажна хавлиена кърпа, към която манипулация котката лесно привиква.

 

Грижи за козината

Известно е, че котката е много чистоплътно животно и че по-лага големи грижи за своята хигиена, ближейки козината си ежедневно и дори всеки час. Лизането на космената покривка се е затвърдило в процеса на еволюцията, хилядолетия наред, още когато котката е била в диво състояние и козината й не бивало да изпуска абсолютно никаква миризма, за да не може жертвата да я подуши и избяга. Но чрез лизането на козината си тя изпълнява и друга важна функция - набавя жизненонеобходимите за организма й вещества. Лизането на космената покривка съвсем не е достатъчно за поддържане на доброто й състояние, особено що се отнася до дългокосместите породи. Ето защо се изискват допълнителни грижи за космената покривка. За целта е необходим набор от тоалетни принадлежности: ножица, четка от естествена четина, метален гребен с редки и гъсти заоблени зъбци, гумени масажни ръкавици и др. Не се препоръчват пластмасовите четки и гребени, тъй като предизвикват наелектризиране на космената покривка, дължащо се на електростатичните й свойства. Естествено е, че при котките от късокосместите породи грижите за поддържане на козината в добър вид са най-малки. Достатъчно е един път на три дни тя да се почиства с мека четка, което оказва масажиращ ефект и стимулира кожното кръвоснабдяване. По този начин се отстраняват полепнали частици и космени спластявания, както и кожни паразити. Може да се използват също гумена четка и гумени масажни ръкавици, като четкането и масажирането се извършват само по посока на косъма. Накрая за изтриване и окончателно отстраняване на опадалите косми и за общо заглаждане на космената покривка се използва влажна кърпа или гюдерия (мека кожена кърпа).
По-големи грижи създават котките от полудъгокосместите и дългокосместите породи, които изискват всекидневно ресане и четкане особено когато сменят космите си. Те трябва да се сресват грижливо, като се внимава да не им се причинява болка. Самата процедура започва с разресване с едрозъбест гребен, след това с гьстозъбест и накрая - с четка. Ако се установят космени сплъстявания, те се оправят с пръсти преди разчесването, а ако това е невъзможно - внимателно се отскубват. Ресането завършва по същия начин, както при късокосместите породи - изтриване с мека влажна кърпа за окончателно премахване на опадали косми.
Всички тези манипулации по грижите за козината придават на котката красив външен вид и подобряват общото й здравословно състояние. Препоръчително е и всекидневно даване на витамини за козината, особенно на дългокосместите породи.

 

Смяна на космите (линеене)

Смяната на космите представлява нормален физиологичен процес, който се осъществява еднократно в млада възраст и периодично през целия жизнен път на котката.
При малките котета, в периода между 4- и 6-месечна възраст, започва постепенно опадане на временните "бебешки" косми и на тяхно място пониквата нови постоянни косми. По този начин котешкият организъм се освобождава от младите и неразвити косми, заменяйки ги c постоянна космена покривка.
При възрастната котка се наблюдава периодична смяна на космите, наречена линеене, която е тясно свързана със сезона. Това се извършва два пъти годишно - през пролетта и есента. Процесът е постепенен и бавен и може да продължи доста дълго, до пълната подмяна на космената покривка. През есента, преди настъпването на студения зимен сезон, лятната рехава козина се подменя с по-плътна и твърда космена покривка, която трябва да предпазва котката от студ (особено в природна среда). В началото на пролетта, след края на зимния сезон, гъстата топла козина става излишна и организмът на котката се освобождава от нея. Тази двукратна смяна на космите е нормално явление, еволюционно затвърден физиологичен процес, целящ да създаде по-благоприятни условия за съществуване на котката.
При смяна на космената покривка трябва да се отделя голямо внимание на допълнителните всекидневни грижи за козината - ресане и четкане, чрез които се отстраняват падащите косми. В противен случай котката ги поглъща, ближейки се, а това може да доведе до смущения в храносмилателния й тракт.
Опадането на косми при линеенето не бива да тревожи собствениците на котки, доколкото това е нормално периодично явление, но когато падат цели кичури от козината, при което остават оголени кожни участъци, задължително трябва да се провери дали не се е появило някакво кожно заболяване, изискващо незабавна намеса на ветеринарен специалист.

 

Грижи за очите

Мястото около очите на здравата котка трябва да бъде чисто. Понякога в очните ъгълчета сутрин се забелязва секрет със сивкав цвят (т. нар. гурели) или леко слепване на клепачите, от което котката придобива неугледен вид. В такъв случай гурелите се почистват внимателно с късче памук, напоено с 3%-ов воден разтвор на борова киселина (известен като борова вода). Памукът се прокарва от външния очен ъгъл към носа, като за всяко око се използва чисто късче памук.
Ако се забележи зачервяване, гнойни секрети от очите или подуване на клепачите, както и отпускане на третия клепач, което може да е симптом за някоя инфекциозна болест, незабавно трябва да се потърси помощта на ветеринарен лекар.

 

Грижи за ушите

Обикновено ушите на здравата котка са чисти и не се нуждаят от специални грижи. Често обаче от падащи косми, слепващи се с отделяната сяра, се образува плътна маса (т. нар. ушна кал), която може да запуши слуховия канал и да го възпали. Ето защо ушите трябва периодично да се проверяват. Оглежда се ушната раковина и видимата част на ушния канал и при забелязване на сплъстени косми или ронливи тъмни струпеи (съмнение за крастни кърлежчета) те се отстраняват внимателно с късче памук, напоено с вазелин или растително масло (леко затоплени), което се прокарва по вътрешната повърхност на ушната раковина. При констатиране на силно замърсяване - вътрешната повърхност се обработва с 3%-ов разтвор на кислородна вода. Слуховият канал се почиства с клечки за уши. Извършват се леки, въртеливи движения, при което клечката за уши се вкарва много внимателно в ушния канал, но в никакъв случай в дълбочина, защото съществува опасност от увреждане тъпанчето на ухото.
По време на къпане е желателно ушите на котката да се запушат с тампончета от памук, за да се избегне попадането на вода, което може да има неприятни болестни последици.
При проявени симптоми на ушно възпаление - тръскане на глава, чести опити за чесане с лапата и неразположение, се изисква намесата на ветеринарен специалист.

 

Грижи за носа

При здравата котка носът е хладен на пипане, леко влажен и не е необходимо да се полагат особени грижи за него. При замърсяване трябва да се почисти с влажна кърпа. Ако се появят изтечения от носа или се установи суха и напукана носна гъба, може да се предположи, че котката има повишена температура, което насочва към някакво заболяване и изисква задължително термометриране. В случай че измерената температура е по-висока от 39,5°С, е наложително да се потърси помощта на ветеринарен лекар за изясняване на диагнозата и провеждане на необходимото лечение.

 

Грижи за зъбите

Зъбите на здравата котка трябва да бъдат бели и чисти. За да се поддържат такива, е необходимо тя да бъде хранена редовно с твърда храна (гранули), която почиства до известна степен зъбите и препятства образуването на налепи и зъбен камък. Обратно, консумирането само на мека храна допринася за образуването на тези наслагвания. Поради това устната кухина трябва периодично да се преглежда и при установяване на жълт налеп по зъбите той да се отстрани с мека четка за зъби със зъбна паста или с чисто парченце плат, потопено в кашица от сода бикарбонат и счукан тебешир (по равни части). За предпазване от образуването на зъбен камък един път седмично зъбите се промиват с чист лимонов сок. Тази хигиенна процедура не се възприема с охота от всяка котка, за която това са неприятни усещания. Ето защо е препоръчително да се предприема само при образуван зъбен камък, вследствие на който венците са възпалени. В такъв случай е най-добре да се консултирате с ветеринарен лекар, а като долекарска помощ възпалените венци се намазват със слаб (бледорозов) разтвор на калиев перманганат.

 

Грижи за лапите и ноктите

Обикновено след излизане навън в дъждовно или зимно време между пръстите и възглавничките на лапите често се задържат нечистотии, кал, осили, клечици, парченца лед и др. Най-често котката сама ги почиства със зъбите и грапавия си език. Но винаги след прибиране у дома лапите и междупръстията трябва да се Грижи за лапите и ноктитепреглеждат, да се почистват и да се изтриват с влажна кърпа.
Известно е, че ноктите на котката непрекъснато растат и тя използва твърди предмети, в които ги "шлифова". В дома това най-често е дамаската на мебелите и за да се предпазят те от похабяване, необходимо е още от ранна възраст на котетата да се предоставят специални обли гредички или дъски, облицовани със здрав и груб плат, към които те се насочват за всекидневно заостряне на ноктите си.
В природна среда котките редовно шлифоват ноктите си най-често в дънерите на дърветата. При силно израстване на ноктите за подрязването им може да се използва нокторезачка, като трябва да се внимава да не се засегнат кръвоносни съдове и нервни окончания, които са в близост до нечувствителния слой на нокътя (вж. снимката). Подрязаните нокти се изпиляват с пиличка за нокти.
При участване на котката на изложба, тази процедура е задължителна.

 

"Енциклопедия за котката"

 


Сайтове развъдници
Развъдник за котки Persy de Gal

Развъдник за котки Fantasy Avalon

Развъдник за котки Shalun Khan