ИМУНИТЕТ, АНТИТЕЛА И ВАКСИНАЦИЯ

Котките, които не са възприемчиви към болестотворни микроорганизми, притежават химични субстанции, наречени антитела, които поразяват и разрушават проникналите в организма микроби, които могат да причинят заболяване. Съществуват два вида имунитет - естествен и пасивен. Естественият имунитет е видово специфичен. Котката е невъзприемчива към някои заболявания на коня, на кучето и на други животни, като съответно и те са невъзприемчиви към някои котешки болести (въпреки че има и болести, общи за повечето видове животни). Когато животното е възприемчиво към инфекциозни болести, то заболява и започва да изработва антитела против проникналия в него болестотворен микроорганизъм. След оздравяване тези антитела могат да защитят котката срещу повторно заболяване в продължение на дълъг период. Това означава, че котката притежава активно придобит имунитет, който може да бъде предизвикан и изкуствено чрез ваксиниране на животното. При ваксинация котката се подлага на въздействието на убит, жив или отслабен микроорганизъм, който не може да предизвика заболяване, или на въздействието на токсин или вещества, получени от микроба. Те стимулират продукцията на специфични антитела. Активният имунитет обаче с течение на времето постепенно изчезва. Ето защо котката периодично трябва да се ваксинира през определен период от време, за да се поддържа високо ниво на антителата в организма.
Недостатъчно охранени и изтощени котки не са способни да изработят антитела, както и да създават имунитет против микробите. Те трябва да се ваксинират, но повторната ваксинация е възможна само тогава, когато котката укрепне и е в добро здравословно състояние. Котетата до 2-седмична възраст не могат да изработват антитела, тъй като имунната им система още не е оформена и имат пасивен имунитет. Пасивният имунитет се предава от майката на новородени те (т. нар. коластрален имунитет). Този имунитет котетата придобиват при бозаенето на първите порции мляко след самото раждане, наречено коластра. Котетата абсорбират тези специфични протеини от стомаха си през първите 24-36 часа от своя живот. Продължителността на тази защита на организма на котенцето зависи от нивото на антитела в кръвта на майката в момента на раждането. Най-високо ниво на антитела се констатира при котки-майки, ваксинирани няколко месеца преди раждане. Максималната продължителност на тази защита е около 4 месеца. Котетата няма да бъдат предпазени от заболявания, ако майката няма ваксинация против съответното заболяване.
Ваксинация. Ваксините много ефективно предпазват от някои инфекциозни заболявания при котките, но понякога те не са ефективни, което се дължи на неправилно прилагане, хранене и използване на ваксините, или отсъствие в котката на способност да реагира на нея, поради лошо физическо състояние или налична болест. Вкарването на ваксината едновременно срещу няколко заболявания също може да доведе до пренапрежение на имунната система, вследствие на което може да не се изработят антитела. Към такъв резултат може да доведе и опита да се икономиса ваксина, използвайки една доза за две котки. Ако котката при ваксинирането е болна от някоя болест, то въвеждането на ваксина срещу нея не оказва влияние на развитието на заболяването.
Периодът от 6 до 16-седмична възраст е най-опасен за котетата, тъй като техният организъм още не е способен да изработи имунитет. Установено с, че при тях съществува период от 1-2 седмици, през който изчезва пасивният (коластрален) имунитет, когато още не са придобили активен имунитет. Ето защо при бозаещите котета най-добре е ваксинацията да се провежда след 6-седмична възраст, но не по-късно от 12-16 седмици. Преди ваксинирането, което се извършва само от ветеринарен лекар, се прави внимателен преглед на котката и се изследват изпражненията, в които могат да се открият хелминти (тении, глисти и трематоди) или техни яйца, незабелязани от техните собственици и изискващи специално лечение. Само след дехелминтизация ваксинацията може да се извърши и да бъде ефективна. Според американски ветеринарни специалисти сигурна защита срещу вирусните заболявания по котките се осигурява само при следните обстоятелства:
1. Преди заплождане на неваксинирана в продължение на година котка е необходимо тя да се ваксинира срещу ринотрахсит, калицивирус и панлевкопения.
2. Не се ваксинират бременни котки с "живи" ваксини, тъй като това може да се отрази на нормалното развитие на зародишите.
3. В райони, където върлува заболяване от пневмония по котките, се провежда имунизация с ваксина срещу пневмония. Първата ваксинация се провежда на 9-10-седмична възраст, а реваксинацията - на 14-16 седмици, с последващо ежегодно ревакисиниране.
4. На котки, неваксинирани до 16-седмична възраст, се провежда пълен курс на ваксинация (ваксиниране с повторно реваксиниране през 3 до 4 седмици) срещу всички най-опасни заболявания (панлевкопения, ринотрахеит, калицивироза, бяс и левкемия).
5. Преди да се извърши ваксинацията се провежда паразитологично изследване на фекалии за яйца на хелминти (тении, глисти и трематоди) и при наличие се провежда дехелминтизация.

Забележка: Възрастта на котката, типът на ваксината и начинът на прилагане влияят на ефективността на ваксинацията, както и на количеството необходими ваксинирания.

Д-р В. Денков


Сайтове развъдници
Развъдник за котки Persy de Gal

Развъдник за котки Fantasy Avalon

Развъдник за котки Shalun Khan