Стоматология - орални заболявания при котките

В статията сме си поставили за цел да опишем най-често срещаните стоматолгични заболявания и да споделим нашия и чужд опит за тяното лекуване.
Най-често срещаното заболяване при котките е образуването и натрупването на Зъбен камък (Odontolythiasis, Cremor dentis). В началото започва и протича без клинични признаци на гингивални или периодонтални нарушения. При несвоевременно лечение и хроничен развой на заболяването то се усложнява в гингивит или различни тежки форми на пародонтопатии. Лечебен ефект обикновено се постига чрез инструментално (мануелно) или машинно (с ултразвуков или въздушен скалер) отсраняване на зъбния камък, след което се прави полиране на зъбните повърхности със специални полир-пасти.
Актуално и широко разпространено заболяване при котките е и Плазматичноклетъчният гингивит, или гингивостоматит (Feline gingivo-stomatitis lymphoplasmatica). Причина за настъпването на заболяването са вирусни инфекции, предизвикани от FeHV (feline herpes virus), FeIV (feline imunodeficites leuco virus), FeRTV (Feline calci virus) и др. В някои случаи заболяването може да се дължи на локална инфекция с имуносупресивни ретровируси. Тази форма се среща и в нашата страна, но за съжаление не винаги се диоагностицира клинично, а още по-рядко вирусологично. Заболяването се характеризира с образуването на червено оцветени грануломи, локализирани по гингивата или с мукозна хипертрофия на гингивалния ръб, а понякога - и в областта на ларинкса и фаринкса. Лезиите са силно болезнени, поради което при по-голямата част от котките заболяването се съпровожда от анорексия. Регионалните лимфни възли най-често са увеличени. При хистологичното изследване се установява струпване на плазматични клетки. Лекуването на гингивостоматите е комплексно. В началото то започва с химиотерапия с Antirobe (Clindamicin) или Suanamed (комбинация от Spiramycin и Metronidazol) . В някои случаи, когато плаките и зъбният камък изпълват междузъбното пространство, е показано извършването на периодонтална хирургия, гингивопластика или гингивоектомия. Според многогодишния опит на проф.Karl Zetner и наши наблюдения през последните години много добри резултати се постигат, когато след химиотерапията се проведе един курс на лечение с Megestrolacetat. Отличният противовъзпалителен ефект на препаратите Gestagen, Gestanon, Megesterol, Premolut-Nor и др., съдържащи Megestrolacetat, е неоспорим факт. Тези препарати се прилагат перорално през пъвата седмица с дневна доза 3 до 5 mg. на котка. През втората и третата седмица дозата постепенно се понижава с 1-2 mg. Обикновено в края на третата седмица се постига ясно изразен лечебен ефект. Гестагеновите хормонални препарати не трябва да се прилагат за период, по-дълъг от три седмици, защото често пъти предизвикват нежелан страничен ефект. Предимството им е, че те се прилагат перорално под формата на таблетки. В случаите, когато котките не приемат таблетки, има лекартствени форми и за мускулно приложение. През периода на третиране локално венците трябва периодично да бъдат туширани с Chlorchexidin gel или в устната кухина да се накапва специално произвежданата в нашата страна тоалетна вода за кучета и котки "Primadent"(съдържа Chlorchexidin).
Еозинофилната грануломатоза (Eosinophilic granuloma, Eosinophilic granuloma complex) е заболяване, което се характеризира с образуването на много язви, локализирани по бузите и устните. Заболяването е описано още като еозинофилна улцероза (Eosinophilic ulcerosis) или като еозинофилна грануломатоза (Eosinophilic granulomatosis). От него боледуват котките от 9-месечна до 9-годишна възраст. Женските боледуват 3 пъти по-често от мъжките. Най-характерният признак за язвите по устните, като в 80% от случаите те се локализират по повърхността на горната устна. Заболяването често пъти се съпровожда от развитието на алопеция.
Диагнозата при еозинофилния грануломатозен комплекс се поставя на базата на клиничните признаци, параклиничните промени и хистологичните изследвания на биоптати от изменените тъкани.
За лекуване на заболяването се препоръчва стероидна терапия, а при необходимост - и хирургическа ексцизия. Много автори съобщават, че добър лечебен ефект се постига с препарата Dero-Medrol (Methylprednisolon acetat) в доза 20 mg на котка, инжектиран подкожно през 2 седмици, 3-кратно.
Най-тежкото заболяване при котките са Зъбните Шиечни Лезии. Те са описвани в последно време от много автори под различни названия - Nec lesions, Feline cervical line lesions, Feline resorbtive lesion и др. Това е видово специфично заболяване, от което боледуват само котките, и се характеризира с декалцефикация на твърдата зъбна субстанция. Най-често тези дефекти се локализират по шийката на зъба, но в отделни случаи те могат да засегнат коронката или корените. Язвени дефекти се наблюдават също и по вътрешната страна на бузите и устните. Много често венците на такива котки са грануломатозно изменени. При възрастни животни с много зъбен камък декалцификационните промени по зъбите се установяват едва след отстраняването на зъбния камък. По принцип шиечните лезии се диференцират в 5 класа. При първи клас лезийни промени се установяват само по повърхността на емайла и се установява повърхностна декалцефикация. При втори клас лезиите обхващат и дентина, но пулпата и пулпния канал са запазени без промени. При тези два класа шиечни лезии на зъбите настъпилите промени са все още обратими. При трети клас лезиите проникват в пулпния канал и са причина за развитието на пулпит и образуването на грануломи. Лезиите от клас четвърти се характеризират с деструктивни промени на емайла и дентина, трайни необратими промени в пулпата и супориране на лезийния дефект. При лезийните дефекти от пети клас най-често се установява, че коронката на зъба е счупена, венците са възпалени и грануломатозно изменени. За лекуването на лезийните дефекти от последните два класа най-често се прави екстракция на засегнатите зъби. В своите изследвания Harvey, Zenter и Okuda посочват следните патогенетични теории за настъпването на шиечните лезии при котките:
хронични възпаления на базата на вирусни инфекции или имунодефицитни състояния;
недостиг на минерали и нарушение на калциевия метаболизъм;
нарушена минерализация и предразположеност към травматични и контузни увреждания;
понижена локална и обща резистентност;
деструкция на твърдите и меките зъбни тъкани, предизвикани от разпадните продукти на микроорганизмите.
Това са само част от най-актуалните и вече все по-често срещани и в нашата страна орални заболявания при котките, които се нуждаят от компетентна ветеринарностоматологична терапия.

Доц. Д-р Иван Борисов
Тракийски университет, ВМФ, Стара Загора


Сайтове развъдници
Развъдник за котки Persy de Gal

Развъдник за котки Fantasy Avalon

Развъдник за котки Shalun Khan